15 ЮЖНИ СТРАНИ СА СРЕД ТОПДЕСТИНАЦИИТЕ ЗА БЯГАЩИТЕ ОТ ЗАКОНА
БГ бандити на курорт в ЮАР и Мексико
300 издирвани прибрани в родината за 3 години
МОНИТОР
Бразилия е едно от най-любимите скривалища на родните бандити.
НАТАЛИЯ ФИНАШКОВА
30.08.2011
Малкият Маргин е една от успешно скрилите се в чужбина фигури на ъндърграунда
15 южни страни са се превърнали в истински пристан за българските бандити. Това сочат справки на българските разследващи. Според данните Египет, Мароко, Нигер, Нигерия, Колумбия, Венецуела, Бразилия, Еквадор, Перу, Чили, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Боливия и ЮАР от години приютяват българските бегълци от закона. По данни на правосъдното министерство с 14 от тези страни България
няма сключени договори за правна помощ
или екстрадиране на престъпници. Контракт има подписан обаче с ЮАР.
Само за миналата 2010 година по данни на правосъдното министерство са издадени 280 европейски заповеди за арест на нашенци, които са духнали зад граница. За същия период са екстрадирани160 българи, които са били предадени на нашите разследващи. От началото на годината броят на екстрадираните български бандити, които са избягали в чужбина, се е увеличил и в момента те са 117. Двама от тези бандити са били предадени на България от страни, с които нямаме договор за правна помощ. Това може стане по дипломатически път чрез т.нар. принцип на взаимност. При него едната страна обещава на другата, че при успешна екстрадиция на престъпник тя също ще трансферира след време издирван бандит, ако такъв се укрива на нейната територия. За близо две години нашите власти са изпратили
зад граница близо 260 чужденци
които са били издирвани за извършени от тях престъпления.
Данните за трансфера на осъдени или издирвани зад граница лица се пазят от няколко ведомства - Министерството на правосъдието, Върховната касационна прокуратура и дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР. Според тези ведомства броят на екстрадираните от България родни бандити към други страни, в които да бъдат съдени или да излежават вече наложени присъди, се е увеличил многократно. Зам.-министърът на правосъдието Даниела Машева обясни, че за да се стигне до екстрадирането на нашенец в чужбина, по закон той трябва да бъде осъден на повече от 4 месеца ефективно наказание или престъплението, за което се издирва, да предполага поне година затвор.
Пред „Монитор” Машева обясни, че е възможно, ако с дадена страна не се постигне договорка за връщането на наш подсъдим в страната,
да се прибегне до съд в чужбина
Тази опция се ползва все по-често, тъй като в редица случаи западните страни отказват да признаят решения на наши магистрати. Затова със съгласието на съответната страна нашенецът се изправя пред съд зад граница. Подобни случаи е имало с дела, които са изпратени в Гърция, Франция и Германия.
Информационните масиви на ведомствата показват сериозна слабост на съдебната система у нас, която допуска стотици престъпници да избягат зад граница с фалшиви паспорти заради недостатъчен съдебен контрол. Основната причина за това е липсата на окончателни присъди в разумен срок. Още преди време премиерът Бойко Борисов обясни, че родните бандити успяват да избягат зад браздата, тъй като те не се водят осъдени лица, защото
присъдата им още не е влязла в сила
„През това време те се снабдяват с фалшиви паспорти и свободно излизат през първото ГКПП. Докато отделните инстанции в съда решат съдбата на бандитите, те се разхождат свободно, а после ние се срамим пред света”, обясни още Борисов.
Доста често разследващите са стигали до казуси, в които, докато тече съдебният процес на няколко инстанции, някой от подсъдимите изчезва в чужбина и повече не може да бъде открит. Пример за такова дело е процесът срещу бившите сикаджийски босове – братята Николай и Красимир Маринови – Маргините. По време на съдебното следствие Малкия Маргин изчезна, а според разследващите той се е укрил зад граница, където се намира и в момента. По данни на различни източници Маринов също се укрива в някоя от топлите страни, с които България няма договор за правна помощ. В ЮАР например от години се крие скандалната банкерка от кръга "Орион" Веска Меджидиева. Тя беше осъдена на 5 години затвор за обсебване в особено големи размери. Бизнес дамата е една от първите задочни обвиняеми у нас, тъй като още по време на фалитите на банките през 90-те години тя избяга в ЮАР заедно със съпруга си Румен Спасов, който наскоро почина. Африканската държава веднъж вече отказва екстрадицията на Меджидиева.
50 бона кеш за най-доброто убежище
Поне 50 000 лева кеш трябва да притежава всеки беглец от закона, който иска да се укрие успешно зад граница. Това са изчислили българските разследващи.
Според тях парите са необходими на беглеца, за да не се набива на очи зад браздата и за да не бъде засечен от полицията, ако се опита да изтегли пари от банкомат или банкова сметка. Парите могат да се пренесат лесно в едри купюри от по 500 евро и да осигурят на беглеца независимост за няколко месеца.
“Сумата от 50 000 лева не може да бъде събрана от всеки бандит, затова най-често зад граница се решават да избягат хора, които са част от организираната престъпност и се надяват на „международни контакти” в чужбина”, обясниха от прокуратурата. Доста често нашенци бягат към западното крайбрежие на Испания и островите наоколо, защото там има съсредоточен голям контингент от родни бандити, обясняват още те.
Три „трансферни зони” спасяват бегълците
Три „междинни” или т.нар. трансферни зони използват най-често българските бегълци зад граница. Най-големият поток от забегнали се насочва към Испания и нейните острови. Според разследващите там родните бандити търсят закрила при свои авери, които от години се крият от българското правосъдие зад граница. Иберийският полуостров е известен с по-либералния си режим и често “пропуска” издирвани лица към Латинска или Централна Америка, обясниха българските разследващи.
Другият транспортен възел, към който се насочват нашенците, загазили пред закона, е Северна Африка. Поне една трета от решилите да се спасяват в чужбина са се опитали да се измъкнат през Египет или Тунис. Според специалистите обаче този избор на беглеца показва отчаяност, защото прехвърлянето към друга точка на света от тази дестинация е много по-трудно.
Последната опция, към която прибягват нашите бандитите, е Черно море. Източната граница на страната се използва като свръзка с Румъния, Русия и Турция. До трите страни може да се стигне с малко корабче или яхта, а до Румъния може да се избяга и през сухоземната граница, която след влизането на страната ни в ЕС е слабо охранявана. В Истанбул пък се намира най-близкото до България трансконтинентално летище, от което могат да се хванат полети за Азия или Америка.
И европейски страни отказват екстрадиция
Някои от европейските страни, с които имаме подписани договори за екстрадиране на арестанти и затворници, също отказват да връщат наши бандити. Сред традиционно отказалите са Англия и скандинавските страни. Тези държави отдавна оспорват решенията на българските съдилища и ги възприемат като неправомерни.
От години в Англия се крият няколко наши подсъдими, за които Обединеното кралство отказва екстрадиране. Една от тях е Димитрина Калайджиева, подсъдима за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Според британските магистрати процесът срещу българката, който се води у нас, е нагласен и опорочен от бившия главен прокурор Никола Филчев. Затова те отказват да я върнат в страната ни.
Според специалистите Англия и скандинавските страни са добър „авариен изход” за бегълците, тъй като страните са членки на ЕС и паспортният контрол през тях е по-лек. Освен това те представляват „позната територия” за българите, особено ако бегълците знаят чужд език.
Даниела Машева, зам.-министър на правосъдието: Предаваме наши подсъдими на чужд съд
БЛИЦ:
- Г-жо Машева, колко българи към момента се издирват в чужбина?
- Трудно може да се каже. Информацията за това е обединена в няколко масива с данни, като при нас в правосъдното министерство се съхранява информация само за казусите, при които ние сме взели участие.
- По какъв начин става екстрадирането на лица от чужбина?
- Преди 2006 година това се случваше чрез т. нар. традиционна екстрадиция, която стъпва на конвенцията на ООН, подписана от 150 държави от цял свят. След приемането на страната ни в ЕС у нас действа и европейската заповед за арест.
- Имало ли е случай на отказ за екстрадиране на българин от страна, с която имаме подписани договорни отношения за правна помощ?
- Да, има подобни случаи, но те са рядкост. По закон основанията за отказ са много малко. Имаме обаче случаи, при които със съгласието на съответната държава се изпраща наше дело, за да се гледа там.
- Кога се прави това?
- В случаите, когато има съмнения относно непредубедеността на нашите съдилища. Такива дела са изпращани в Гърция, Франция, Германия.
"The
Titan system at ORNL will bring together the features of a proven,
production petascale architecture with innovative Nvidia Tesla graphic
processing unit (GPU) technologies to create a supercomputer capable of
unprecedented scale," explained Cray CEO Peter Ungaro.
