Подземната сигурност на БНБ Марина Цветкова

Общественият трезор в Българска народна банка е най-надеждното убежище за ценности в страната, твърдят в банкерските среди. Повече от две години чакат кандидат-наемателите за сейфовете в институцията

Зад желязната врата, с дебелина около няколко педи и тегло около десетина тона, се намира помещението, в което има точно 3342 касетки със седем различни размера

Професионалните касоразбивачи обикновено сравняват сейфовете с жените - те се делели на упорити и лесни, но нямало невъзможни. Всяка подобна мисия е трудно осъществима, твърдят спецовете по сигурността в централната банка. Общественият трезор на институцията е абсолютно недосегаем, а различните степени на защита го превръщат в най-сигурната обител за ценни вещи, документи, пари.

Всъщност "скривалището"
на БНБ

е просторно, овално, добре осветено подземие. Входът му е разположен в големия салон на банката, в който се обслужват гражданите. Трезорът е отделен от външния свят само с няколко стъпала и врата с метални решетки. По-нататък има други стълби, които те отвеждат до кръгла зала, в която периферно са разположени четири стаички. Там наемателят на банковата касета може да се уедини, необезпокояван от външно присъствие, и да остане насаме със съдържанието на касетата си. По средата на помещението има четири писалищни маси, на които наемателите попълват съответните документи.
До стаята с касетките се влиза през желязна трезорна врата с дебелина около няколко педи и тегло около десетина тона, казват от централната банка. Това е и единствената достъпна информация за различните нива на защита на самия трезор. Подробности за марка на ключалките, камерите за наблюдение и други са теми табу. В помещението с касетите има служител, който отвежда собственика до хранилището на неговите ценности. Допуска се влизането само на един човек. Мерките за сигурност изискват всички желаещи да посетят касетите си клиенти, да изчакват реда си над земята, независимо колко е техният брой.
Това не е магазин, а трезор, с контролиран достъп и в интерес на сигурността на хората, понякога се налага изчакване, заявяват служителите в отдела, който обслужва хранилището. На ден през него минават между 70 и 120 човека. Клиенти на трезора са известни политици, икономисти, артисти и бизнесмени. Като най-атрактивни определят посещенията на Лили Иванова, а най-припрени - на някои министри, които вечно бързат.
В банкерските среди се твърди, че трезорът на Българска народна банка не е за простосмъртни. В него има точно 3342 касетки, които са от седем различни размера. За да притежаваш касетка в хранилището на националната банка, подаваш молба и

обикновено чакаш повече
от две години

Най-търсени са малките касетки с размери 26 см х 8 см х 42 см. Притежателите им плащат годишна такса от 60 лв. (или 31 евро). За най-големите касетки се плаща по 210 лв. на година (108 евро). Те достигат до размери с габарити 58 см х 45 см х 47 см. Обикновено това са местата, в които се съхраняват ценни произведения на изкуството, предмети с историческа стойност, ръкописи. С такива хранилища разполага Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националният военно-исторически музей, Музеят за история на София, Ловешкият исторически музей и други. В трезора се пазят национални съкровища като скиптъра на цар Борис III, лични вещи на Васил Левски, уникални медали, ордени и други. Иначе съдържанието на касетите е известно само на неговите наематели. Обикновено българинът съхранява семейни бижута, документи за собственост, пари в брой.
Устройството на трезора е замислено още през 1935 г., когато се полага основният камък на новата сграда на централната банка на площад "Александър Батенберг". Преди това тя се е помещавала в сградата, където днес се намира централният офис на банка "Биохим". Според банкери там, както и в централата на "Булбанк", се намират хранилища, които са създадени по класическите световни образци и се славят като абсолютно недосегаеми.
Такъв е и Общественият трезор на националната банка, който отваря врати през 1939 г. след завършването на сградата. Работата му е спряна по времето на Вълко Червенков от 1954 г. до 1963 г. с постановление на Министерския съвет. Оттогава до днес работи без прекъсване (и без инциденти). А тъй като сградата на Българска народна банка е обявена за паметник на културата, за всички ремонтни работи се изисква нарочно разрешение от едноименното министерство.
При наемането на касетата собствениците подписват договор с БНБ, в който е посочено, че банката

не носи отговорност
за промени в качеството

на съхраняваните вещи. Тя има ангажименти да осигури неприкосновеност на касетата, както и да пази тайната на съдържанието й. Няма задължения по закон при форсмажорни обстоятелства (природни бедствия, войни и др.). Друга подробност е, че трезорът на БНБ е застрахован като помещение и част от цялата сграда, без да има отделни полици по отношение на касетите и тяхното съдържание. То се счита за неприкосновена тайна на всеки отделен наемател, съответно стойността му не може да бъде изчислена или да бъде обект на застраховка.
В договора за наем има и други тънкости, свързани най-вече със задълженията на наемателите. Ако примерно той забави плащането на наема към БНБ в продължение на 6 месеца, комисия на институцията в присъствие на нотариус разбива касетката и установява нейното съдържание. Мярката е крайна и се предприема, след като са изпратени съответните уведомителни писма. След това вещите, оставени на съхранение, се оформят в т. нар. ценен пакет и остават на съхранение в централната банка в продължение на 5 години. А след изтичане на този период, пакетът става законна собственост на БНБ.
В касетките не могат да се съхраняват оръжие, наркотици, радиоактивни, запалителни, бактеорологични и взривни вещества и други забранени със закон вещи. Основната част от тях е откриваема още от скенерите пред входа на банковия салон, така че внасянето им в самия трезор е изключено. Наличието на отрови, запалителни вещества и т. н. се установява с други технически средства, разположени в хранилището. Достъпът се контролира и от пазителя на ценностите в трезора, който отвежда наемателя до персоналната му касета. Според клаузите на договора банката има право да прави проверки и на фактическото съдържание на касетите, но само в присъствието на притежателите им.

Двойка
различни ключалки

осигуряват защитата на всяка отделна банкова касетка. Всеки наемател разполага с два ключа от едната ключалка, единият от които е резервен. Втората ключалка е различна, като ключът от нея се съхранява в банката. Така отварянето на касетката става възможно само при едновременното действие на двата ключа. Ако единият от ключовете на собственика се загуби или повреди (за повреда се счита дори заличаване на идентификационния номер), касетката се отваря с резервния или се разбива в присъствието на банкова комисия. В този случай наемателят получава нова двойка ключове за касетката. Физическите лица могат да упълномощават един свой представител, а юридическите - повече от един, като те трябва да спазват същите задължения при достъпа до трезора. При смърт на притежателите на касетката преференциално тя може да бъде пренаета от съпрузи или роднини по права линия.
Подземната сигурност на трезора на БНБ е съобразена до милиметри с изискванията, съгласно Наредба I-171 от юли 2001 г., заявяват експертите по сигурността в централната банка. В това число влизат и всички технически средства посочени в наредбата, като сеизмични детектори, реагиращи на взрив, пробив с абразивни и термични инструменти, паник-бутони, устройства, реагиращи на движение, пожар, наводнение и т. н. Камерите за видео наблюдение притежават достатъчна разделителна способност и разпознават лицата, посещаващи зоната на трезора. Осигурена е персонална защита на пазителя на ценностите срещу опит за физическа атака. Обходните коридори към самия трезор правят нежелания достъп невъзможен, твърдят от сигурността на централната банка. Те са твърде пестеливи в информацията по отношение на техниката, а и на своята работа. Защитата е такава, каквато трябва да бъде: сигурна - за живота на хората, и ефективна - за тяхното имуществото.

Добри пари... в добри ръце Експерти по банкова сигурност споделят, че след показния обир на софийския клон "Южен парк" на "Биохим" в охраната на институциите ще настъпи едва ли не революция. Преди десетина дни като в дързък холивудски екшън неизвестни лица опразниха за часове 44 сейфа на банката. Спец. охранители твърдят, че грабителите били много вещи в изтънчения бизнес, а следите им са едва ли не заличени. В момента търговците на охранителна и друга специална техника се изживяват като аптекари по време на грипна епидемия, твърдят от бранша. Защото засилването на сигурността в трезорите, освен спазването на нормите на закона, означава и закупуване на допълнителна техника, съответно големи инвестиции. Работна група от експерти на централната банка, МВР и Асоциацията на търговските банки прави промени в Наредба I - 171, приета от БНБ и МВР през юли 2001 г. В документа се даваше срок от 3 години за увеличаване на сигурността на офисите и клоновете на банките. Според нарочните разпоредби на Наредба I - 171 в офисите и клоновете на банките, трябва задължително да има решетки или защитни стъкла. Местата, в които се работи с пари и ценности, трябва да са отделени от останалите части на помещенията със съответни куршумоустойчиви прегради. Гишетата и касите в банките трябва да имат устойчива на куршуми преграда между касиера и клиента, чиято минимална височина е 2.2 м. Освен това устройствата за приемане и предаване на пари, при които има отвори за разговор или пряк контакт, трябва да са изградени така, че да не е възможна директна стрелба през тях. В клоновете трябва да има паник-бутони и инфрачервени детектори, а транспортът на пари и ценности на стойност над 20 000 лв. да се извършва с бронирани коли. Дискусията в работната група, която променя Наредбата, са свързани с желанието на банките част от изискванията да се смекчат. АТБ вероятно ще настоява и за удължаване на срока - 2 юли 2004 г. В този срок банките трябва да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата, а това е свързано със значителни инвестиции и реконструкции. Точният брой на банковите и на обществените трезори в страната към момента не е известен, тъй като подобен регистър не се води. С големи трезори (по смисъла на наредбата) разполагат 7 - 8 финансови институции. Средната цена за наемане на касетка е около 80 лв. Обикновено банките водят списък на клиентите, които посещават хранилищата, като записват датата и часа на влизанията. В някои институции има разпореждане това да не се прави, което се приема като допълнителна екстра за клиента и гаранция за пълната му анонимност. Търсенето на касетки е по-голямо от предлагането, казват банкови служители. Хората предпочитат тази форма на съхранение на пари, ценности и документи, тъй като е относително евтина и сигурна. Освен това кешът, съхраняван в трезор, не носи лихва, но пък е застрахован от мерки, като доказване произход на парите, запор и др. източник: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=324&aid=7913