Подземната сигурност на БНБ Марина Цветкова

Общественият трезор в Българска народна банка е най-надеждното убежище за ценности в страната, твърдят в банкерските среди. Повече от две години чакат кандидат-наемателите за сейфовете в институцията

Зад желязната врата, с дебелина около няколко педи и тегло около десетина тона, се намира помещението, в което има точно 3342 касетки със седем различни размера

Професионалните касоразбивачи обикновено сравняват сейфовете с жените - те се делели на упорити и лесни, но нямало невъзможни. Всяка подобна мисия е трудно осъществима, твърдят спецовете по сигурността в централната банка. Общественият трезор на институцията е абсолютно недосегаем, а различните степени на защита го превръщат в най-сигурната обител за ценни вещи, документи, пари.

Всъщност "скривалището"
на БНБ

е просторно, овално, добре осветено подземие. Входът му е разположен в големия салон на банката, в който се обслужват гражданите. Трезорът е отделен от външния свят само с няколко стъпала и врата с метални решетки. По-нататък има други стълби, които те отвеждат до кръгла зала, в която периферно са разположени четири стаички. Там наемателят на банковата касета може да се уедини, необезпокояван от външно присъствие, и да остане насаме със съдържанието на касетата си. По средата на помещението има четири писалищни маси, на които наемателите попълват съответните документи.
До стаята с касетките се влиза през желязна трезорна врата с дебелина около няколко педи и тегло около десетина тона, казват от централната банка. Това е и единствената достъпна информация за различните нива на защита на самия трезор. Подробности за марка на ключалките, камерите за наблюдение и други са теми табу. В помещението с касетите има служител, който отвежда собственика до хранилището на неговите ценности. Допуска се влизането само на един човек. Мерките за сигурност изискват всички желаещи да посетят касетите си клиенти, да изчакват реда си над земята, независимо колко е техният брой.
Това не е магазин, а трезор, с контролиран достъп и в интерес на сигурността на хората, понякога се налага изчакване, заявяват служителите в отдела, който обслужва хранилището. На ден през него минават между 70 и 120 човека. Клиенти на трезора са известни политици, икономисти, артисти и бизнесмени. Като най-атрактивни определят посещенията на Лили Иванова, а най-припрени - на някои министри, които вечно бързат.
В банкерските среди се твърди, че трезорът на Българска народна банка не е за простосмъртни. В него има точно 3342 касетки, които са от седем различни размера. За да притежаваш касетка в хранилището на националната банка, подаваш молба и

обикновено чакаш повече
от две години

Най-търсени са малките касетки с размери 26 см х 8 см х 42 см. Притежателите им плащат годишна такса от 60 лв. (или 31 евро). За най-големите касетки се плаща по 210 лв. на година (108 евро). Те достигат до размери с габарити 58 см х 45 см х 47 см. Обикновено това са местата, в които се съхраняват ценни произведения на изкуството, предмети с историческа стойност, ръкописи. С такива хранилища разполага Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националният военно-исторически музей, Музеят за история на София, Ловешкият исторически музей и други. В трезора се пазят национални съкровища като скиптъра на цар Борис III, лични вещи на Васил Левски, уникални медали, ордени и други. Иначе съдържанието на касетите е известно само на неговите наематели. Обикновено българинът съхранява семейни бижута, документи за собственост, пари в брой.
Устройството на трезора е замислено още през 1935 г., когато се полага основният камък на новата сграда на централната банка на площад "Александър Батенберг". Преди това тя се е помещавала в сградата, където днес се намира централният офис на банка "Биохим". Според банкери там, както и в централата на "Булбанк", се намират хранилища, които са създадени по класическите световни образци и се славят като абсолютно недосегаеми.
Такъв е и Общественият трезор на националната банка, който отваря врати през 1939 г. след завършването на сградата. Работата му е спряна по времето на Вълко Червенков от 1954 г. до 1963 г. с постановление на Министерския съвет. Оттогава до днес работи без прекъсване (и без инциденти). А тъй като сградата на Българска народна банка е обявена за паметник на културата, за всички ремонтни работи се изисква нарочно разрешение от едноименното министерство.
При наемането на касетата собствениците подписват договор с БНБ, в който е посочено, че банката

не носи отговорност
за промени в качеството

на съхраняваните вещи. Тя има ангажименти да осигури неприкосновеност на касетата, както и да пази тайната на съдържанието й. Няма задължения по закон при форсмажорни обстоятелства (природни бедствия, войни и др.). Друга подробност е, че трезорът на БНБ е застрахован като помещение и част от цялата сграда, без да има отделни полици по отношение на касетите и тяхното съдържание. То се счита за неприкосновена тайна на всеки отделен наемател, съответно стойността му не може да бъде изчислена или да бъде обект на застраховка.
В договора за наем има и други тънкости, свързани най-вече със задълженията на наемателите. Ако примерно той забави плащането на наема към БНБ в продължение на 6 месеца, комисия на институцията в присъствие на нотариус разбива касетката и установява нейното съдържание. Мярката е крайна и се предприема, след като са изпратени съответните уведомителни писма. След това вещите, оставени на съхранение, се оформят в т. нар. ценен пакет и остават на съхранение в централната банка в продължение на 5 години. А след изтичане на този период, пакетът става законна собственост на БНБ.
В касетките не могат да се съхраняват оръжие, наркотици, радиоактивни, запалителни, бактеорологични и взривни вещества и други забранени със закон вещи. Основната част от тях е откриваема още от скенерите пред входа на банковия салон, така че внасянето им в самия трезор е изключено. Наличието на отрови, запалителни вещества и т. н. се установява с други технически средства, разположени в хранилището. Достъпът се контролира и от пазителя на ценностите в трезора, който отвежда наемателя до персоналната му касета. Според клаузите на договора банката има право да прави проверки и на фактическото съдържание на касетите, но само в присъствието на притежателите им.

Двойка
различни ключалки

осигуряват защитата на всяка отделна банкова касетка. Всеки наемател разполага с два ключа от едната ключалка, единият от които е резервен. Втората ключалка е различна, като ключът от нея се съхранява в банката. Така отварянето на касетката става възможно само при едновременното действие на двата ключа. Ако единият от ключовете на собственика се загуби или повреди (за повреда се счита дори заличаване на идентификационния номер), касетката се отваря с резервния или се разбива в присъствието на банкова комисия. В този случай наемателят получава нова двойка ключове за касетката. Физическите лица могат да упълномощават един свой представител, а юридическите - повече от един, като те трябва да спазват същите задължения при достъпа до трезора. При смърт на притежателите на касетката преференциално тя може да бъде пренаета от съпрузи или роднини по права линия.
Подземната сигурност на трезора на БНБ е съобразена до милиметри с изискванията, съгласно Наредба I-171 от юли 2001 г., заявяват експертите по сигурността в централната банка. В това число влизат и всички технически средства посочени в наредбата, като сеизмични детектори, реагиращи на взрив, пробив с абразивни и термични инструменти, паник-бутони, устройства, реагиращи на движение, пожар, наводнение и т. н. Камерите за видео наблюдение притежават достатъчна разделителна способност и разпознават лицата, посещаващи зоната на трезора. Осигурена е персонална защита на пазителя на ценностите срещу опит за физическа атака. Обходните коридори към самия трезор правят нежелания достъп невъзможен, твърдят от сигурността на централната банка. Те са твърде пестеливи в информацията по отношение на техниката, а и на своята работа. Защитата е такава, каквато трябва да бъде: сигурна - за живота на хората, и ефективна - за тяхното имуществото.

Добри пари... в добри ръце Експерти по банкова сигурност споделят, че след показния обир на софийския клон "Южен парк" на "Биохим" в охраната на институциите ще настъпи едва ли не революция. Преди десетина дни като в дързък холивудски екшън неизвестни лица опразниха за часове 44 сейфа на банката. Спец. охранители твърдят, че грабителите били много вещи в изтънчения бизнес, а следите им са едва ли не заличени. В момента търговците на охранителна и друга специална техника се изживяват като аптекари по време на грипна епидемия, твърдят от бранша. Защото засилването на сигурността в трезорите, освен спазването на нормите на закона, означава и закупуване на допълнителна техника, съответно големи инвестиции. Работна група от експерти на централната банка, МВР и Асоциацията на търговските банки прави промени в Наредба I - 171, приета от БНБ и МВР през юли 2001 г. В документа се даваше срок от 3 години за увеличаване на сигурността на офисите и клоновете на банките. Според нарочните разпоредби на Наредба I - 171 в офисите и клоновете на банките, трябва задължително да има решетки или защитни стъкла. Местата, в които се работи с пари и ценности, трябва да са отделени от останалите части на помещенията със съответни куршумоустойчиви прегради. Гишетата и касите в банките трябва да имат устойчива на куршуми преграда между касиера и клиента, чиято минимална височина е 2.2 м. Освен това устройствата за приемане и предаване на пари, при които има отвори за разговор или пряк контакт, трябва да са изградени така, че да не е възможна директна стрелба през тях. В клоновете трябва да има паник-бутони и инфрачервени детектори, а транспортът на пари и ценности на стойност над 20 000 лв. да се извършва с бронирани коли. Дискусията в работната група, която променя Наредбата, са свързани с желанието на банките част от изискванията да се смекчат. АТБ вероятно ще настоява и за удължаване на срока - 2 юли 2004 г. В този срок банките трябва да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата, а това е свързано със значителни инвестиции и реконструкции. Точният брой на банковите и на обществените трезори в страната към момента не е известен, тъй като подобен регистър не се води. С големи трезори (по смисъла на наредбата) разполагат 7 - 8 финансови институции. Средната цена за наемане на касетка е около 80 лв. Обикновено банките водят списък на клиентите, които посещават хранилищата, като записват датата и часа на влизанията. В някои институции има разпореждане това да не се прави, което се приема като допълнителна екстра за клиента и гаранция за пълната му анонимност. Търсенето на касетки е по-голямо от предлагането, казват банкови служители. Хората предпочитат тази форма на съхранение на пари, ценности и документи, тъй като е относително евтина и сигурна. Освен това кешът, съхраняван в трезор, не носи лихва, но пък е застрахован от мерки, като доказване произход на парите, запор и др. източник: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=324&aid=7913

5-има българи заловени в Албания за източване на банкомати 02.08.2011 18:45 47 С клонирани банкови карти софиянците се сдобили със 150 000 евро

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Петима българи са арестувани в Албания за компютърна измама и присвояване на пари.

Говорителят на полицията Клейда Плангарица съобщи, че престъпната група е копирала със специални устройства данните от кредитни и дебитни карти, клонирала ги е и е ограбвала собствениците им, пише на сайта си македонският вестник „Дневник“.

Трима от тях са арестувани в апартамент в град Дуръс, докато се опитвали да клонират кредитна карта, а другите двама са задържани при опит да напуснат Албания.

Арестуваните са Драгомир Бонев (35), Иво Иванов (37), Павел Миленов (31), Николай Тосонев (33) и Александър Колев (38), всички от София.

Само през май тази година петимата са извършили най-малко 100 банкови трансакции, присвоявайки 150 000 евро. Те са теглили пари от банкомати от Тирана, Вльора, Саранда и Дуръс.

От апартамента, нает от задържаните, полицията е иззела три скенера, две дигитални камери за заснемане на банкомати, три лаптопа, пет мобилни телефона и 1000 евро.

www.dnes.bg

Правят списък на най-застрашените АТМ устройства

Агенти в засада до банкоматите

Аларма се включва дори ако се подпреш на машината

Измамите с банкови карти станаха любим спорт на по-обиграните мошеници. Те прибягват до разнообразни начини за обиране на парите ни - от най-различни хитроумни устройства до бабаитското крадене на машини. Банкерите разбраха, че без сериозни инвестиции в защитите на АТМ-ите и пластмасовите карти няма да могат да се справят с измамниците, които стават все по-изобретателни. Все повече средства се влагат от страна както на трезорите, така и на системните оператори на картовите организации. Но те предпочитат да го правят пред опасността името им да се свързва с ненадеждност и голям брой пробиви в сигурността на системите им.

Банкоматите стават все по-защитени за голямо разочарование на измамници и бандити

Банки, картови оператори и компютърни спецове тръгнаха на война срещу крадците в мрежата и от банкомати. Те обединяват усилията за максимална защита на клиентите си, за да се спре източването на пари. Сред най-драстичните мерки е дори наемането на агенти, които денонощно да дебнат пред АТМ-ите. Това призна Марк Антипов, генерален директор на "Развиващи се пазари" на Visa Европа. Най-успешната платежна система на Стария континент обработва 361 млн. банкови карти в Европа, а през м. г. отчете 883 млрд. евро оборот. Наред с чип технологията, която е засега най-добрата преграда за проникване и манипулиране на данните от картите, напоследък се работи усилено и за защита на банкоматите, за да бъде пресечена измамата още с вкарването на картата в устройствата. От Visa масово се снабдяват с нов механизъм за идентифициране на набелязаните за измама АТМ-и.
"Стандарт" вече писа за бронирането на машините за пари у нас, започнало да се прилага от големите ни банки.
Картовият оператор въведе през миналата година нов механизъм за идентифициране на набелязаните за измами банкомати. Той е разработен за различни АТМ-и, в зависимост от нивото на техническото им обезпечаване, и работи с три регистъра на защита. Стремежът е още при банкомата да се открие измамата, затова се поставят програмирани камери, които вдигат аларма при засичане на нещо елементарно, но необичайно около машината. Така например задържане на някой по-дълго време от нормалното, необичайно суетене наоколо, опити за човъркане по машинариите или събиране на повече хора. Не е необходимо да има човек, който да отчете нещо подобно, защото джаджа в камерата сама вдига аларма. Същото се случва и при опити да се се докосне по-грубо машината или да й се нанасят удари. Такова устройство би било много актуално у нас, след като напоследък банкомати се къртят и изнасят на гръб или се режат с флексове. Представете си каква олелия би се вдигнала, ако машините имаха такава аларма, коментират спецове.
Защитите на банкоматите са заложени на различни нива. Като набелязана за ограбване системата отчита и машината, на която често са правени повече опити да се тества карта с грешен ПИН-код. Засега масово разпространените защити на родните банкомати е при трикратно използване на чужд ПИН банкоматът автоматично да "глътне" картата. В по-новата модификация се подава сигнал в системата и банкоматът се "белязва" като рисков. Всичко това се прави в реално време и при особено висока степен на риска, когато АТМ-ът е станал често посещаван от измамници, да се постави и денонощна засада наоколо от служители на компанията или полиция.
Валерия Стойкова
източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=267100

Последното изкушение на банкоматите Мариана Тодорова

Собствениците на дебитни и кредитни карти у нас са повече от 1.3 млн. и изобретателни мошеници измислят нови начини за кражби от електронните портмонета

В началото на август студентката Юлия Алексиева отива до банкомат в центъра на София, за да изтегли последните си 100 лв., с които трябва да плати текущите сметки за ток, вода и телефон, преди да отпътува за морето. По навик взела разписката, но за разлика от всеки друг път на нея пишело, че оставащата след трансакцията сума е 680 392 лв. "Не можах да повярвам на очите си и реших да се убедя в написаното на малкото листче, затова отидох до банката и проверих сметката си", разказва момичето с усмивка (която по-скоро можеше да бъде определена като тъжна гримаса). Тези пари наистина били преведени по сметката й и тя можела да ги изтегли, като спазва дневните лимити. Служителката на гишето обаче бързо открила грешката и превела на банката сумата до стотинката. Това обаче още веднъж доказва, че пробиви в системата стават, а всекидневните кражби на пари от картова сметка, без самата карта да е изгубена или открадната, не са случайност.

Безспорен е фактът, че безкешовото разплащане е по-удобно и през последните години все повече млади хора го предпочитат пред тегленето на малки суми от уличен банкомат. Трябва например да напазарувате, но не носите достатъчно пари в себе си. Имате нужда от резервация на самолетен билет или сте решили да си организирате екскурзия в чужбина. Не е необходимо да носите сумата в джоба си. Днес повечето туристически агенции, големи супермаркети, та дори и някои ресторанти у нас разполагат с ПОС-терминали или подвижни устройства за разчитане на кредитни и дебитни карти. Въпреки предимствата на този начин на плащане отново не сте застраховани срещу евентуална измама.

Банковите карти са модерните и предпочитани средства за съхраняване на малки суми

Преди десетина години ги наричаха пластмасовите портмонета на бъдещето. Сега обаче картовото или т.нар. безкешово разплащане е една от най-често срещаните форми в света. "С тях се работи лесно, преводите се правят бързо, а банките гарантират, че парите са на сигурно място" - обяснява 25-годишната Силвия Иванова, докато прибира изтеглените пари и дебитната си карта в портфейла, и добавя: - "Чувала съм, че от банкоматите можело да се краде, но не знам как точно става това, а и не ме интересува. В моята сметка има много малко пари, за да изкуша някого." Ако все пак това се случи, шансът измамата да бъде доказана, е минимален. Така че проблемът си остава изцяло ваш.

Измамите с банкомати във Варна и Бургас в началото на месеца са само върхът на айсберга. В началото на годината митничари предотвратиха опит за нелегален износ на 10 000 карти

за банкомат на стойност 25 000 лева. Всяка от картите имаше триизмерна холограма и магнитна записваща лента на турска банка.

Очевидно развитието на технологиите, вместо да ускорява развитието на икономиката и да увеличава българския износ, у нас стимулира престъпността и увеличава износа на все по-рафинирани мошеници. Преди два месеца името на България отново нашумя заради група българи, които атакували банкоматите на няколко бензиностанции във Франция. След сигнали за липсата на големи суми от сметките на десетки хора (теглещи пари от почти едни и същи места), полицията засякла при кои банкомати стават измамите. Поставили камери и заснели автомобил с двама мъже (скрити в близките до бензиностанцията храсти), които наблюдавали почти непрекъснато клиентите. Полицията започнала да следи всеки техен ход и след неколкомесечно наблюдение нашенците били заловени. По официални сведения на френската полиция те са изтеглили около 200 хил. евро. Предполага се обаче, че сумата е значително по-висока, защото има и потърпевши, които не са се оплакали. За тази цел било използвано специално разчитащо устройство, което сваля информацията от кредитната карта. След това се изработва дубликат и се изчаква няколко месеца, преди да се нанесе ударът. Този метод може да се използва само в чужбина, тъй като устройствата за четене са доста скъпи и те са рентабилни само ако се използват за кражба на големи суми пари. По време на Световната купа по футбол в Япония и Южна Корея полицията се сблъска с най-новото изобретение за кражба от банкомати - сканиране на данните от кредитната карта по телефонната линия, свързваща банкоматите и сървъра.

Системата, която работи в България, е заимствана от Белгия и се слави като една от най-добре технически защитените

Досега единствено националният оператор БОРИКА разрешаваше и авторизираше тези трансакции. В края на този месеца обаче Обединена българска банка (ОББ) и Росексимбанк ще пуснат собствени системи за плащания с банкови карти. Това ще доведе до съкращаване на операцията с около 20 секунди, обясниха неотдавна и от двете банкови институции. За извършването на едно разплащане през БОРИКА са необходими около 30 секунди. В момента ОББ разполага с около 300 банкомата от общо 740 инсталирани в цялата страна. Преди десетина дни от Росексимбанк съобщиха, че вече са получили оторизация от Europay и Visa. Това ще позволи на кредитната институция да пусне своя собствена система до края на този месец. Банкоматите от новите системи на ОББ и Росексимбанк ще могат да се ползват и от клиенти на други банкови институции.

В световен мащаб съществуването на няколко оператора, които са свързани помежду си, не е прецедент. В Германия и Испания например има четири системи с отворена връзка помежду им. Когато обаче клиент на една банка ползва терминал на друг оператор, заплаща по-висока цена. В САЩ операторите са няколко десетки.

В края на миналия месец издадените карти са 1 332 109 като от тях 1 273 552 са дебитни и могат да се ползват само в страната, а останалите 59 557 са международни (Visa, Visa Electron, Eurocard/MasterCard). Общият брой трансакции, извършени до края на миналия месец, са малко над 2 млн. и на стойност около 180 млн. лв., сочат данните на БОРИКА.

В един банкомат има четири касети с по две хиляди купюра във всяка. Банкнотите са от по 10, 20 и 50 лв. По данни на БНБ петдесетолевките са най-практичните купюри (повече от половината банкноти в обращение са на стойност 50 лв.). Тази банкнота е най-удобна и за чужденците, които теглят средно по 150-200 лв. За българи средната трансакция е едва 80-100 лв., защото те пазаруват за средна сума около 20-25 лв.

Максималната сума, която се поддържа в един банкомат, е около 220 000 лв. Няма вероятност машината да бъде открадната, а касата разбита, въпреки че преди около година-две са правени опити устройство да бъде откраднато с мотокар. Случаите на изчезнали пари по сметки, от които се тегли с банкова карта, обаче нарастват твърде успешно. От банките вдигат рамене и обвиняват картодържателя, че не си пази ПИН-а или че се опитва да измами банката, като се забравя, че банкоматът е машина, която брои пари без участието на човек. И всичко зависи от находчивостта на престъпниците и от капиталовложението, което те са готови да направят.

Сметнато е, че за малки плащания, като тегленето от банкомат не си струва да бъдат инвестирани колосални суми. Но си заслужава да се дублират карти. Банковата карта съдържа уникална информация, но записът на картата е стандартен и може да бъде копиран за не повече от минута. Устройството, което чете данните, струва около 1000 долара.

По-трудно е да се достигне до персоналния идентификационен номер (ПИН), който е другото задължително условие за достигане до банкова сметка. ПИН-ът се генерира по изключително сложен начин и не фигурира никъде в операционната система. Той се съхранява в шифрован вид, а техниката го възстановява в затворена среда. Той е уникален за всеки картодържател. Вероятността четирите цифри да бъдат налучкани е минимална. След три неуспешни опита за въвеждане на ПИН картата се блокира.

Често картодържателите са невнимателни и доверчиво споменават кода си в разговор с приятел, пишат го по листчета при самата карта или разрешават на хора наоколо да го видят при осъществяване на трансакция. Според органите на реда това се случва в 90% от случаите с откраднати пари по картова сметка. Допълнително улеснение за престъпни мозъци са новите ПОС-терминали с красив дизайн, монтирани в големите търговски вериги, които са без задължителните при работа с ПИН високи защитни степени. В останалите 10% от измамите се използва вариооптика, която записва номера на картата и ПИН-а. След това информацията се нанася на бяла карта, която има магнитна лента със същия запис. Апаратът се лъже и изплаща поисканата сума.

Според хакери магнитната информация може да се копира и с подръчни средства, както това се прави с треторазрядни карти като хотелски ключове. Използват се метални намагнетизирани стърготини върху бял лист хартия, а под листа се слага картата. Под въздействието на магнитното поле стърготините се подреждат в определен порядък - снима се с обикновен фотоапарат и след това се възстановява върху каква да е карта с какъв да е магнитен четец. Това става дори с фонокарта и препрограмиран телефон. Около банкоматите, монтирани до банки и клоновете им, са поставени камери, които евентуално биха засекли крадеца. При по-новите машини за пари камерите са вградени. Това обаче не е популярна услуга, още повече че никой не тръгва да тегли пари от чужда карта до банка, скептични са опарили се.

Друга често срещана грешка

е когато в касета, заредена с банкноти от 10 лв., са заредени банкноти от 20 и от 50. Машината не прави разлика - тя изплаща. Юридически тези пари са дадени и клиентът не може да бъде принуден да ги върне. Както не може да докаже, че е взел по-малко. Трудно е да бъде доказана и грешка, която банкоматът прави поради големината на купюрите. В миналото това е ставало с купюра от 10 лв., който бил по-малък от стандартните и не се ловял от датчиците. Неприятен номер е в банкомат да бъдат поставени няколко фалшиви купюри. В случай като този сумата е изплатена, а картопритежателят не може да докаже грешката.

Друга защитна функция на банкомата - при забравени пари сумата да се върне обратно и машината да спре, пък се използва от некоректни картодържатели. По правило в случай като този идва касиер, който извършва саботираното разплащане. Междувременно обаче теглещият сумата може да е щипнал една или две банкноти и да твърди, че банката му дължи сумата, отбелязана на разписката от трансакцията. А там прибраният купюр не е отчетен.

ЗЛОУПОТРЕБИТЕ ПО СВЕТА

* В Англия преди няколко години монтирали съвсем приличащ на истински банкомат на улицата, който дори давал пари при поискване. Едновременно с това обаче записвал данните от картата и ПИН-а. Инвестицията от 40 000 долара довела до удвоена печалба. * Миналата година хакери пробиха системата на Франция, въпреки че тя е възможно най-стабилната - с вградени чип карти. Вследствие на това около 50 000 банкови карти бяха преиздадени. * Карта, издадена у нас, беше копирана в Щатите и след като картодържателят се прибра от пътуването си зад океана, по сметката му продължаваха да се извършват разплащания за покупки от мебелни магазини там.

NEW IN USA

Банкоматите вече няма да бъдат просто машини за теглене на пари, а сложни устройства за незабавното им харчене. Това съобщи Би Би Си, като обясни, че потребителите не само ще проверяват състоянието на банковите си сметки през апаратите, но ще могат да гледат рекламни клипове, да си купят пощенски марки, както и да чуят последните новини. Цената на една от суперсъвременните машини достига $40 000.
Първите клиенти, които ще се възползват от нововъведенията, са жителите на американския щат Флорида. Модерните банкомати вече са инсталирани в местните супермаркети не без благословията на банките. Финансовите институции поощряват новите технологии с надеждата така да привлекат повече клиенти. Така например във Филаделфия и Питсбърг Mellon Bank е пуснала банкомати, които реагират на гласови команди. Няколко големи американски банки планират да въведат възможността за достъп до интернет през банкоматите до края на тази година. Така хората, които са смятали просто да изтеглят пари в брой, ще могат да ги превеждат в посочени от тях сметки, да си купят билети за концерт и дори да си поръчат стоки по каталог. Благодарение на въвеждането на процесори Intel Pentium III вложителите в банката Wells Fargo вече могат да гледат реклами на последните филми по кината, а от течащите надписи в долната част на екрана те научават и новините от света на бизнеса.
По данни на компанията International Data Corp. съвсем скоро броят на трансакциите през банкомати ще надвиши количеството традиционни операции в банковите клонове.

Източник: http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=470&aid=11100

Разбиха банкови измамници при акция "Пластиките"

04 юни 2010 | Правен свят | 419 прочитания

СНИМКА: МВР

Поредната специализирана полицейска акция стартира в столицата, този път в кв. "Гоце Делчев". Кодовото й име е "Пластиките". Тя е насочена срещу банда, която се занимава с теглене на пари от банкомати с фалшиви пластики.
Задържани са 11 души, сред които и тарторът на групата, известен с прякора Рапа.
Схемата е следната - вечер се раздавали пластики на лица, които са били съпричастни към дейността им, и са работили срещу заплащане. Сутрин те са отчитали пластиките с броя изтеглени пари от банкоматите.
Групата е проследявана. Задържанията са извършени с процес на отчитане на оборота за последната нощ.
При последвали обиски и претърсвания са били иззети 60 000 лева и над 100 пластики.

Източник: http://legalworld.bg/show.php?storyid=20478

какво представляват пластиките

Пластиките са празни магнитни карти. Продават се свободно и без ограничения. Пластиките са бели и с гладка повърхност(без релефни надписи). Емборсинг и печат са допълнителни услуги предлагани при издаването на банкови карти. Цената зависи от закупеното количество и варира от 1.5 до 9.5 американски цента.

5-те най-чести измами на банкомат.

1. Ливанска примка, пионерът на измамите с банкомати е ливаската примка. Тя представлява устройство което блокира вашата кредитна карта и не позволявна да си я вземете обратно. В същото време "добронамерен" човек идва да ви помогне, пита ми за пин-а и опитва да я извади. След неуспешен опит той се отказва и ви съветва да отидете в най-близкият клон на банката. След като си отидете той изтегля парите с вашата карта и пин-а койте сте му дали. Ливанската примка вече почти не се използва.

2. Скимър(Skimmer) е устройство прикрепено към банкомат, за да записва информацията от вашата карта, включително номер на сметка, баланс и PIN. Тези устройства са прикрепени към банкомата на мястото където вкарвате своята кредитна карта, те са трудно забележими, освен ако не ги търсите и сте запознати предварително как изглеждат. Скимъра върши половината от работата, освен данните на кратите ви е необходим и пин-кода. За да откраднат пин-а апашите използват или скрита камера, която монтират на банкомата или подменят самата клавиатура на банкомата, така че всяко копче което натиснете да бъде записано.



Тези устройства могат да запишат данните на стотици карти преди да трябва да бъдат смменени. По-новите модели са снабдени със WiFi или BluTooth чипове, така че да предават откраднатите данни в реално време. В повечето случаи парите се теглят известно закъснение, необходимо е технологично време да се вземат данните, да се запишат на празни карти, така наречените "пластики" и да се изтеглят парите.

Магнитните кредитни и дебитни карти съхраняват своята информация върху магнитна лента, намираща се на гърба на картата. Върху тази лента има три пътечки с информация. Пътечка 1 съхранява вашето име, номер на сметка и дата на валидност на картата и информация за верификация на PIN и кода за сигурност.
Тази информация се изпраща до POS терминала и дава възможност касовата бележка която получавате да съдържа вашето име и посредните 4 числа от вашата карта.

Пътечка номер 2 съдържа подобна информация като пътечка 1, но форматирана спициално за банковата индустрия. Това е информацията която търговеца изпращана към банката чрез модем или друг комуникационен канал, когато пазарувате. Всъшност информацията се изпраща до картовият оператор- междинна организация проверяваща изпратените данни, наличносста по светката и гарантираща плащането към търговеца.

Пътечка номер 3 е била предназначена да съхранява биометрична информация, като снимки и пръстови отпечатъци, но банките са решили, че е прекалено скъпо и пътечка 3 не се използва. Понякога тя се използва при небанкови карти: карти на самолетни компании, хотелски и клубни карти. Пътечка 3 е записваема.

Скимъра по своята същност е четец на магнитни карти, разликата между легитимните четци и скмерите е, че легитимните не могат да четат пътечка номер 1, въпреки че има изключения. Носят се слухове, че един от големите купувачи на четци е ФБР, което ги препрограмира, като им добавя уникални идентификационни номера и после ги пуска в обръщение. Така се проследяват "лошите" какви ги вършат и тн. Легитимните четци са навсякъде, в магазините, летищата, моловете, хотелите, фитнес цетнровете и тн. Скимърите също са навсякъде :-D, естествено е те да са тъм където се очаква голям поток на клиенти с карти, като например банкомати.

Край на първа част