Общество
19:24
“Наблюдавам света около себе си и когато видя нещо, което не ми
харесва, търся решение за него.” Следвайки тази максима, на Георги Чипов
му идва идеята да създаде изкуствена ръка,
която да е толкова съвършена, че човек да може да си върже обувките, да
отключи врата, а защо не и да зашие копче. Дори при загуба на крайник
човешкият мозък продължава да изпраща сигнали към липсващата част.
Затова младият инженер се замислил как може да улови съкращенията на
оцелелите мускули, да ги усили и превърне в енергия, която посредством
процесори да задвижи протезата като истинска ръка.
След доста години на узряване идеята се превръща в основа на проекта Smart Hand (в превод от английски умна ръка), който донесе на младия изобретател безапелационен успех в тазгодишния конкурс за млади предприемачи “Емпауър”. Чипов е завършил наскоро Техническия университет в София, специализира биомедицинско инженерство. Избира тази специалност, за да придобие знания и умения и да може да реализира протезата като дипломна работа.
Противно на очакванията, че подобни изобретения се разработват в научни институти или университети, лабораторията на Георги е бюрото в дома му. “Досега за макет, електроника и електроди съм дал около 200 лв.”, пресмята той. Въпреки спартанските условия и многобройните “благопожелатели”, съветващи го “да не се занимава с глупости”, за близо час, колкото трая срещата ни, той нито веднъж не се оплака колко му е трудно. Всъщност нито веднъж не спомена тази дума. Говори съсредоточено, ясно, кратко и рядко се усмихва.
Упоритата му работа дава резултат. “На този етап е разработен алгоритъм, който управлява изкуствената ръка. Основният проблем е механиката, защото разработването й изисква доста повече финанси”, казва изобретателят. Надява се, че 50-те хиляди лева от наградата “Емпауър” ще стигнат на екипа му да конструира прототип на протезата, която след време да се пусне на пазара. “Има доста подобни проекти по света, но нашият е по-иновативен и с по-голяма функционалност”, убеден е Георги Чипов. Вярва, че хората лесно ще свикнат с “умната ръка” и ще я ползват като своя, защото ще усещат, когато докосват или стискат нещо. Немалко предимство ще е и цената на протезата. Очакваме тя да е около 4000 лв., докато подобни продукти, разработени в чужбина, струват от 20 000 евро нагоре, казва Георги.
“Ако имаше начин да правя това, без да бъде бизнес и да струва пари, щях да го направя, но това е невъзможно”, добавя той.
За себе си казва, че е изобретател и че последното нещо, за което мисли, е бизнесът. Тази роля в екипа му се пада на Димитър Конев и Ивайло Янков. Двамата имат фирма, която разработва европроекти.
Преди време организират състезание по предприемачество, на което Георги за първи път представя идеята си. Останалите участници в отбора на Smart Hand са проф. Веселин Павлов от Техническия университет, който разработва механиката, и Валентин Николов, който прави виртуален модел на протезата и помага за електрониката.
Изобретателската искра гори в Георги Чипов, откакто се помни. “Любимите ми играчки бяха конструкторите. В детската градина правих макет на блока ни в Казанлък.” Но не е мислил да става архитект, защото не умее да рисува.
Вкъщи разглобявал каквото му попадне за да разбере как работи.
“Доста бели съм правил. Любимите ми моменти бяха, когато майка върне някой уред от сервиз и каже, че не може да се поправи, защото знаех, че мога да го разглобявам на воля", смее се Георги Чипов.
В шести-седми клас в урок по физика чува за перпетуум мобиле и мигом се вдъхновява да измисли свой модел на генератор на вечно движение.
“На идейно ниво си представях двигател, който захранва акумулатори, които пък зареждат електрически двигатели. Казаха ми, че няма смисъл в това, но после разбрах, че това е принципът на хибридните автомобили, разказва младият изобретател. - Сега имам списък с нещата, които искам да изобретя, който набъбва постоянно. Една от идеите е електронна книга за слепи, но засега е само на мисловно ниво.”
Оценката му за образованието в Техническия университет е, меко казано, критична, а за Студентски град, където е живял 4 години, казва, че е “най-отвратителното място на света, в което няма нищо студентско”. “Повечето преподаватели не ценят мнението на студентите и по-скоро пречат на развитието им. Те са на принципа “Не ме занимавай с глупости. Научи учебника наизуст”. Ще дадат някоя безкрайна простотия, мислейки, че това е много полезно и интересно. А всъщност най-ценно е сам да избереш върху какво да работиш. Когато някой те задължи да правиш нещо - няма да вложиш нищо от себе си, разпалва се Георги. - Все пак имаше и преподаватели, които подкрепят студентите, за което съм им безкрайно благодарен”, добавя той.
Времето от първи до четвърти курс прекарва изцяло в учене благодарение на това, че родителите му го издържат. “Когато човек учи и работи едновременно, не прави нито едното, нито другото като хората”, казва Георги и бърза да се застрахова, че това е неговото мнение. Много се надява образованието в България да се подобри, защото вярва, че то определя средата, в която живеем. Въпреки проблемите младият изобретател не иска да емигрира. “Искам да продължа да уча в по-добър университет, но да правя разработки за България и да подобрявам тукашната среда за живот.
Най-лесно е да избягаш, но не мисля, че е правилно казва инженерът.
Въпреки че иска да живее и работи в България, Георги Чипов не скрива, че много неща го дразнят. Например това, че в Студентски град няма нито една книжарница или че контейнерите за боклук са на спирката и хората трябва да слизат от автобуса, блъскайки се в тях.
“Правилното решение обаче не е да стоиш и да се оплакваш. Ако човек влага времето, което отделя за мрънкане в това да разреши проблема, той ще се разреши. На шега казвам, ако гърците работят толкова, колкото протестират, досега да са излезли от кризата”, убеден е Георги.
Мечтата му е проектът с протезата да потръгне и да започне да генерира приходи. “Голяма част от тях ще влагам в нови изобретения, които да носят нови приходи. Така ще се създаде инкубатор за реализиране на идеи, и то не само мои. Искам да помагам на всички в България с подобни проекти да получат достъп до модерни технологии и да могат да ги осъществят”, надява се изобретателят.
Мишел ГУТСУЗЯН
След доста години на узряване идеята се превръща в основа на проекта Smart Hand (в превод от английски умна ръка), който донесе на младия изобретател безапелационен успех в тазгодишния конкурс за млади предприемачи “Емпауър”. Чипов е завършил наскоро Техническия университет в София, специализира биомедицинско инженерство. Избира тази специалност, за да придобие знания и умения и да може да реализира протезата като дипломна работа.
Противно на очакванията, че подобни изобретения се разработват в научни институти или университети, лабораторията на Георги е бюрото в дома му. “Досега за макет, електроника и електроди съм дал около 200 лв.”, пресмята той. Въпреки спартанските условия и многобройните “благопожелатели”, съветващи го “да не се занимава с глупости”, за близо час, колкото трая срещата ни, той нито веднъж не се оплака колко му е трудно. Всъщност нито веднъж не спомена тази дума. Говори съсредоточено, ясно, кратко и рядко се усмихва.
Упоритата му работа дава резултат. “На този етап е разработен алгоритъм, който управлява изкуствената ръка. Основният проблем е механиката, защото разработването й изисква доста повече финанси”, казва изобретателят. Надява се, че 50-те хиляди лева от наградата “Емпауър” ще стигнат на екипа му да конструира прототип на протезата, която след време да се пусне на пазара. “Има доста подобни проекти по света, но нашият е по-иновативен и с по-голяма функционалност”, убеден е Георги Чипов. Вярва, че хората лесно ще свикнат с “умната ръка” и ще я ползват като своя, защото ще усещат, когато докосват или стискат нещо. Немалко предимство ще е и цената на протезата. Очакваме тя да е около 4000 лв., докато подобни продукти, разработени в чужбина, струват от 20 000 евро нагоре, казва Георги.
“Ако имаше начин да правя това, без да бъде бизнес и да струва пари, щях да го направя, но това е невъзможно”, добавя той.
За себе си казва, че е изобретател и че последното нещо, за което мисли, е бизнесът. Тази роля в екипа му се пада на Димитър Конев и Ивайло Янков. Двамата имат фирма, която разработва европроекти.
Преди време организират състезание по предприемачество, на което Георги за първи път представя идеята си. Останалите участници в отбора на Smart Hand са проф. Веселин Павлов от Техническия университет, който разработва механиката, и Валентин Николов, който прави виртуален модел на протезата и помага за електрониката.
Изобретателската искра гори в Георги Чипов, откакто се помни. “Любимите ми играчки бяха конструкторите. В детската градина правих макет на блока ни в Казанлък.” Но не е мислил да става архитект, защото не умее да рисува.
Вкъщи разглобявал каквото му попадне за да разбере как работи.
“Доста бели съм правил. Любимите ми моменти бяха, когато майка върне някой уред от сервиз и каже, че не може да се поправи, защото знаех, че мога да го разглобявам на воля", смее се Георги Чипов.
В шести-седми клас в урок по физика чува за перпетуум мобиле и мигом се вдъхновява да измисли свой модел на генератор на вечно движение.
“На идейно ниво си представях двигател, който захранва акумулатори, които пък зареждат електрически двигатели. Казаха ми, че няма смисъл в това, но после разбрах, че това е принципът на хибридните автомобили, разказва младият изобретател. - Сега имам списък с нещата, които искам да изобретя, който набъбва постоянно. Една от идеите е електронна книга за слепи, но засега е само на мисловно ниво.”
Оценката му за образованието в Техническия университет е, меко казано, критична, а за Студентски град, където е живял 4 години, казва, че е “най-отвратителното място на света, в което няма нищо студентско”. “Повечето преподаватели не ценят мнението на студентите и по-скоро пречат на развитието им. Те са на принципа “Не ме занимавай с глупости. Научи учебника наизуст”. Ще дадат някоя безкрайна простотия, мислейки, че това е много полезно и интересно. А всъщност най-ценно е сам да избереш върху какво да работиш. Когато някой те задължи да правиш нещо - няма да вложиш нищо от себе си, разпалва се Георги. - Все пак имаше и преподаватели, които подкрепят студентите, за което съм им безкрайно благодарен”, добавя той.
Времето от първи до четвърти курс прекарва изцяло в учене благодарение на това, че родителите му го издържат. “Когато човек учи и работи едновременно, не прави нито едното, нито другото като хората”, казва Георги и бърза да се застрахова, че това е неговото мнение. Много се надява образованието в България да се подобри, защото вярва, че то определя средата, в която живеем. Въпреки проблемите младият изобретател не иска да емигрира. “Искам да продължа да уча в по-добър университет, но да правя разработки за България и да подобрявам тукашната среда за живот.
Най-лесно е да избягаш, но не мисля, че е правилно казва инженерът.
Въпреки че иска да живее и работи в България, Георги Чипов не скрива, че много неща го дразнят. Например това, че в Студентски град няма нито една книжарница или че контейнерите за боклук са на спирката и хората трябва да слизат от автобуса, блъскайки се в тях.
“Правилното решение обаче не е да стоиш и да се оплакваш. Ако човек влага времето, което отделя за мрънкане в това да разреши проблема, той ще се разреши. На шега казвам, ако гърците работят толкова, колкото протестират, досега да са излезли от кризата”, убеден е Георги.
Мечтата му е проектът с протезата да потръгне и да започне да генерира приходи. “Голяма част от тях ще влагам в нови изобретения, които да носят нови приходи. Така ще се създаде инкубатор за реализиране на идеи, и то не само мои. Искам да помагам на всички в България с подобни проекти да получат достъп до модерни технологии и да могат да ги осъществят”, надява се изобретателят.
Мишел ГУТСУЗЯН
Няма коментари:
Публикуване на коментар